Захари Янков пред ФАКТИ: Лобизмът не е корупция, не е и нещо вредно

За 30 минути парламентът гласува на второ четене Закона за лобизма, чието окончателно заглавие е Закон за прозрачност и представителство на интереси. Това се случи въпреки сериозните критики срещу него от страна неправителствения сектор, според който законът създава реални рискове за свободата на изразяване, свободата на сдружаване и правото на гражданите и организациите да участват в публичния живот. Как се стигна до приемането на закона… Пред ФАКТИ говори Захари Янков от Българския център за нестопанско право.

- Г-н Янков, законът избягва самия термин „лобизъм“ и използва „представителство на интереси“. Това опит за смекчаване на общественото възприятие ли е, или реална концептуална разлика?
- Целта на Закона за прозрачност при представителство на интереси е осигуряване на прозрачност, чрез която да се предостави повече информация на обществото как се формират политическите и законодателни решения в страната ни. Доколкото лобизмът е съвсем легитимна и нормална дейност в едно демократично общество, самата дума е придобила негативно значение в ежедневния език.

Затова и Законът се придържа към общ термини – представителство на интереси и регистър на прозрачността, на първо място, за да не се създава етикет „лобист“ и „списък на лобистите“, които след това да се ползват за очернящи кампании.

На следващо място – лобизмът най-често се свързва с вид поръчка или дейност срещу заплащане с цел защита на частен или икономически интерес, най-общо казано, за разлика от застъпничеството, което цели промяна в обществена полза. Законът регулира и лобизма срещу заплащане и застъпничеството и затова неутралният общ термин е по-подходящ. Впрочем доброволен „регистър за прозрачност“ имат и европейските институции, т.е. ползваната терминология е вече установена, а не новост.

- Как ще се гарантира, че широкият списък с изключения – включително адвокати, работодателски и съсловни организации – няма да обезсмисли самия регистър за прозрачност?
- Ние - от Български център за нестопанско право, възразихме както в становищата си, така и в изказванията ни в парламентарните комисии срещу твърде общите изключения за работодателските организации и адвокатите. Те действително създават риск за заобикаляне на закона. Законодателят не възприе нашите предложения по този въпрос и съответно сега ще зависи от отговорния орган по закона – Сметната палата, да следи за нарушения. Все пак обаче следва да се отбележи, че законът предвижда някои насърчителни мерки като предоставяне на информация на вписаните в регистъра за прозрачност и нарочното им канене при обсъждане на заявените от тях теми, по които осъществяват представителство на интереси. В бъдеще може да се окаже, че вписването в регистъра за прозрачност ще се смята за полезно от повечето представители на интереси, а не поредно административно задължение. Времето ще покаже.

- Граждански организации твърдят, че на практика те ще останат основните задължени да се регистрират. Не създава ли това неравнопоставеност между различните участници в обществения дебат?
- Действително логиката на многобройните изключения – за религиозни организации, за синдикати, за работодателски организации, за политически партии, обуславяше и необходимост изключение за граждански организации в обществена полза. Предложение за такова изключение беше направено от много от взелите участие в общественото обсъждане на закона, но накрая не беше възприето. Въпреки това е важно да кажем, че не всяко становище, изпратено от гражданска организация, означава, че за нея възниква задължение за вписване в регистър. Законът предвижда в регистъра да се вписват само тези граждански организации, осъществили поне 9 контакта – срещи, становища или писма, с вземащи решения в рамките на три месеца. Не всяко участие в работна група или консултативен съвет се смята за контакт с вземащите решения също. В крайна сметка също така следва да се отбележи, че гражданските организации, които се застъпват за обществени каузи, държат на публичността и прозрачността. Те активно информират обществото с кого се срещат и защо. От тази гледна точка вписването в регистър със сигурност е административна тежест, но то само по себе си ще дублира нещо, което гражданските организации вече правят.

- Съществува ли риск бизнес интереси да използват адвокати като посредници, за да заобикалят изискванията за регистрация и прозрачност?
- Както споменах, широкото изключение за адвокати създава риск от заобикаляне на законовите задължения за вписване в предвидения регистър за прозрачност. В първоначалния вариант на законопроекта всъщност беше предвидено изключението за адвокати да се изчерпва само до тяхната дейност, свързана с процесуалното представителство. Преди второ четене на законопроекта изключението за адвокати беше разширено. Това е фактологията, а защо се стигна до тук, е въпрос, който следва да се отправи до народните представители.

- Законът се приема под натиск заради Плана за възстановяване и устойчивост. Доколко това влияе върху качеството на текстовете и липсата на по-широк обществен дебат?
- Законът действително се прие спешно преди разпускане на 51-то Народно събрание. Дебат в комисиите и в зала на практика нямаше. Но да се твърди, че законът е написан набързо или че не е бил консултиран, не е коректно. По закона се работи от 2022 г. насам и е не само предвиден в Плана за възстановяване и устойчивост, но и е условие за присъединяване на страната в Организацията за икономическо развитие и сътрудничество и развитие (ОИСР). За натиск също не е съвсем коректно да се говори, защото българските власти, изготвили Плана за възстановяване, сами са взели решение да включат мярка за приемане на регулация на лобистката дейност – Европейската комисия не е изисквала такъв ангажимент от България.

През тези 4 години по закона се работи в рамките на работни групи в Министерство на правосъдието под ръководството на 4 министъра.

Първо в края на 2023 г. имаше публикувана за обществена консултация Концепция за регулиране на лобистката дейност, след това в края на 2024 г. се направи нова работна група вече за изготвяне на законови текстове. В началото на 2025 г. от Български център за нестопанско право организирахме голяма конференция, посветена на тази регулация, в която взеха участие представители на неправителствени организации, бизнеса и на Министерство на правосъдието начело с тогавашния министър. По-късно през 2025 г. Министерство на правосъдието провежда обществена консултация по основни законодателни решения, които се предвиждат в бъдещия проект. Накрая проект на закон беше публикуван в началото на 2026 г. за обществена консултация като по тази консултация се публикува и подробна справка, от която става ясно, че много от постъпилите предложения са приети. Макар че накрая се прие законопроект, внесен от народни представители, поради бързането заради наближаващото разпускане на парламента, преди второ четене бяха взети предложенията от обществената консултация и в по-голямата си част бяха отразени във финално приетия закон.

- Как ще се прави разграничението между легитимна гражданска активност – например експертни становища и журналистическа работа – и лобистка дейност?
- На първо място лобистката дейност е легитимна гражданска активност. Лобизмът не е корупция, не е и нещо вредно, а прозрачността дава просто възможност на обществото да формира по-добре разбирането си защо определени политически или законодателни решения са взети. Иначе конкретно за журналистическата работа е предвидено нарочно изключение.

- В дългосрочен план смятате ли, че този закон ще повиши доверието в институциите, или рискува да създаде нови съмнения за непрозрачност?
- От наша гледна точка този закон има легитимна цел, но е уязвим към това да създаде негативни нежелани последици за гражданското участие. На първо място ние - като гражданска организация, ще следим тези рискове да не се реализират. Доколко ще създаде прозрачност, вече е въпрос на правоприлагане и на добросъвестност на представителите на интереси. За гражданските организации съмнение нямам – те така или иначе разчитат на прозрачността и на общественото мнение, за да се преборят за обществено полезните си каузи. Времето ще покаже дали бизнесът ще бъде също добросъвестен.